Всички сме губили нещо и някой в този живот – близък, здраве, отношение, работа. Да приемем загубата ни се струва невъзможно, да скърбим – непоносимо тежко.
Но точно скръбта е пътя към преодоляване на загубата.
Защо ни е толкова трудно да тъгуваме?
Още в детството ни учат да бъдем силни. “ Не плачи, ще мине, само бебетата плачат, какво толкова е станало…..“ и те такива подобни. Никой не ни показва, как да скърбим.
За това ви предлагам няколко идеи от мен:
НЕКА ПРИЗНАЕМ, ЧЕ ИМАМЕ НУЖДА ДА СКЪРБИМ
Подтиснатата скръб постоянно напомня за себе си. Ако не й дадем възможност да се излее, тя ще се прояви като тревожност, депресия или зависимост. Да признаем, че скърбим – това е данъка, който плащаме на загубата. Признаваме, че тя е значима за нас, както сме значими и самите ние.
НЕКА СИ ДАДЕМ ВРЕМЕ
Скръбта не се подчинява на разписание. Пригответе се, че може да продължи с месеци, дори години. Болката стихва, после се връща. Нека се вслушаме в емоциите си. Когато ги чуваме ние много по – добре осъзнаваме, какво ни се е случило. И че това ново преживяване е нов опит, който става част от живота ни.
НЕКА ПРОЯВИМ СЪЧУВСТВИЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Загубата води след себе си тягостна вина и самосъжаление, което ни кара да се обвиняваме за неща, които вече не можем да променим. Съчувствието към самите нас ни позволява да си простим за всичко, на което не сме могли да повлияем. Започваме отново да се чувстваме цели. Лекуваме се, когато сме добри и се грижим за себе си.
НЕКА ОБЩУВАМЕ С ДРУГИТЕ
Това може да е много трудно по няколко причини:
- Толкова боли, че чак се ядосваме, когато думите не са достатъчно, за да опишат страданието ни
- Забелязваме, че другите хора се отдръпват. Това ни наранява още повече и ни кара да се чувстваме самотни
- А другите наистина могат да се отдръпнат, защото им е трудно да понесат нашата болка и се борят със собствените си страхове от загуба.
Групите за взаимопомощ са много полезни в тези моменти.
НЕКА СИ ПОЗВОЛИМ ДА СЕ ПРОМЕНИМ
Загубата на любим човек оставя дълбоки следи в душата ни. Празници, годишнини, рождени дни – нищо няма да бъде такова, каквото е било преди. Естествено е да Не искаме да се променим. Нормално е да копнеем за миналото, защото промяната ни се струва като предателство спрямо човека, който го няма.
Но загубата е факт. Скръбта помага да спрем борбата и да направим три неща:
- Да разберем, кои сме ние след загубата
- Да разберем, как се променя света ни след загубата
- Да намерим своето място в този променен свят
СКЪРБЯЩОТО СЪРЦЕ УМЕЕ ДА ОБИЧА
Вярно е, болката от загубата е остра, понякога непоносима, но хората имат нужда да скърбят. Скръбта е вплетена в тъканта на човешкия живот. Скърбим, защото ни е дадена любов. И защото ние имаме способността да обичаме.
