Съществува ли криза на средната възраст?
Съществува и още как. Това са едни особени години, в които сякаш живота се преобръща. Популярни под името „ критическа възраст“.
Но дали ще са критични или преходни, зависи само от нас!
В живота си ние преживяваме два преломни момента.
Първият – когато осъзнаваме, че можем да влияем на света и да го променяме. Това е сериозно откритие, за което трябват сили и време, за да разберем, как да се справим!
Вторият – когато осъзнаваме, че съвсем не всичко е подвластно на нашите желания и че доста от плановете, така и не сме осъществили. Момент, в който си даваме сметка, че ресурсите ни са ограничени и че е добре да се отнасяме към тях с повече отговорност.
Ето това е т. нар. Криза на Средната Възраст
Кризата на средната възраст е загубата на баланса между възможности, които са ни останали и желания, които все още не сме изпълнили.
Имаме планове, но вече нямаме достатъчно ресурси, за да ги постигнем.
Кризата на средната възраст се изживява болезнено от дамите, защото изчерпването на женските ресурси и много видимо. Красотата, здравето, репродуктивните способности – това са ресурси, които осезаемо намаляват.
При мъжете ресурсите са социално ориентирани, при тях промените се диктуват от жизнените събития.
Но въпреки това, кризата е сериозно предизвикателство за всички – нарушен е баланса..
А това води до едно мъчително усещане за неблагополучие.
Защо кризата на средната възраст се преживява като неблагополучие?
Когато вече нямаме необходимите ресурси, ние няма как да постигнем това, което е било достъпно вчера. Губим себе си, живота ни губи онзи смисъл, който ни е давал причина да съществуваме.
И това става постепенно, с натрапчивото усещане, че „ нещо не е както трябва“.
Един прост пример: навършвате 45 години. В един момент започват да ви правят впечатление обяви за работа, в които горната граница е 45 години. В душата ви се промъква подла тревога. А вие дори нямате нужда от друга работа!!
Какво да направим, за да превърнем кризата на средната възраст във вълнуващ преход към нещо ново?
- Да прегледаме и преоценим живота си
- да си простим грешките, да признаем способностите си
- да преоценим отношенията с другите
- да приемем тялото си
Това са сериозни промени, на които яростно ще се съпротивляваме. Защото така ни е страх да загубим предишното Аз. Да оставим всичко онова, което ни е определяло в първата част от живота ни.
Отказването от миналите планове не означава, че сме неудачници. А че сме достатъчно зрели, за да преминем към друг етап, с нови планове и възможности.
Какво ни очаква, ако успеем благополучно да се променим. Разцвет на истинското ни Аз?
Да. Но все пак нека не забравяме, че ще страдаме по това, което вече не можем да направим.
Юнга казва, че критическата възраст е стремеж към постигане на цялостност. Това е движение към пълно осъзнаване на себе си.
Започваме да си задаваме въпроси:
Какво ще остане след мен? Какво мога да предам на следващото поколение? Как да се погрижа за себе си, за близките си. Как да обгрижвам собственото си тяло, което ще ми помогне да направя всичко това? Нужно е време да помислим за всичко – не защото ни е страх от смъртта, а защото нашата духовна страна има нужда. Опитваме се за станем вътрешно цели, за да достигнем жизнена пълнота. И точно в това е истинския смисъл на промените в критическата възраст.
