Какво бихте помислили за човек, който се жени и развежда, жени – развежда и така 3 -4 -5 пъти. Или започва връзка и след време всичко се разпада и така безкрай пъти поред. Когато този човек започва да обяснява тежката си съдба най – често казва:

„ Не мога да намеря качествен партньор“.

На което може да се вярва до един момент. След което ни идва да се запитаме, дали причината не е в самия човек и неговите избори.

Психологическа травма – Повтарящо се поведение – Негативен сценарий.

Дали сте забелязали, че някои хора се сблъскват с едни и същи проблеми през целия си живот. Като че ли влизат в една и съща роля. Това поведение е модел, който идва от преживяна психологическа травма и се нарича негативен сценарий.

Да наречем тези хора „ доброволни жертви“.

Жертвата искрено вярва, че не й е провървяло в живота

Човекът – жертва приема себе си като заложник на съдбата. Тези хора търсят вината за „тежката си съдба“ винаги извън тях.

За сладката роля на жертва може да научите много от

ТРИЪГЪЛНИКЪТ НА КАРПМАН

Както за танго за нужни двама, така и жертвата има нужда от партньор  – „ преследвач„ или „ спасител“. Иначе няма как да се почувства наистина жертва.

Триъгълникът на Карпман е страхотен начин да се покажат човешките отношения и ролите, които изпълняваме. Но приказките са тези, които помагат да ги преживеем и почувстваме.

Приказката за рибаря и златната рибка

Искам да ви припомня приказката за старецът, старицата и златната рибка.

Живели някога бедно и скромно старец и старица. Всеки ден старецът излизал в морето на риболов. Един ден на въдицата му се улавя Златната Рибка. Тя го моли да й пощади живота, а в замяна ще му изпълнява желания. Рибарят се съгласява, а жена му бързо започва да иска различни неща.

Сигурно вече се чудите, какво общо имат те с триъгълника на Карпман.

Старицата се превръща в агресор, като кара мъжа си да излиза в морето отново и отново. Старецът се превръща в жертвата, а Златната рибка – спасител.

Една вбесяваща способност на жертвата е подмолното й превръщане в агресор. Точно както старицата. Когато тя получава това, което иска не минава много време и отново нещо й липсва. Дори и когато става царица тя си остава жертва и накрая проваля всичко.

Аз съм добър – Ти си лош

Ако ви се иска да разберете още малко, за какъв дявол някой би искал да бъде жертва, ще ви дам обяснението на Транзакционния анализ. Според него има 4 начина, по които ние заявяваме себе си в различни ситуации.

  1. Аз съм добър – ти си лош;
  2. Аз съм лош – Ти си добър;
  3. Аз съм лош – Ти си лош;
  4. Аз съм добър – Ти си добър.

Сигурно вече сте познали, къде е жертвата.

Аз съм Добър – Ти си Лош!

Аз страдам и заради това заслужавам да ме уважават

Разбира се, не е никак лесно да считаш всички за лоши. За това човекът – жертва тайно се надява, че е поне мъничко по – добър от другите. И то защото страда, а страданието заслужава похвали и уважение. Човекът – жертва е винаги невинно пострадал и за това вярва, че му се полага компенсация. Ако тя е нереална, неизпълнима, то той с размах я построява във въображението си.

Ще ви дам един изненадващ пример, колко често влизаме в ролята на жертва, когато се опитваме да прекратим нежелани отношения.

Ти не си виновна, просто аз не съм достатъчно добър за теб“.

Това е директен опит да се измъкнем от тежък разговор като влизаме в ролята на жертва. Истинската причина е:

„ Късам с теб. Но за да избегна скандала, нека се представим за жертва на непреодолими обстоятелства, където нищо не може да се направи“.

СТРАХ ОТ ПРОВАЛ

Неуспешните опити за ходене се превръщат в успешни опити за падане.

Хората, които се чувстват удобно в ролята на жертва привличат  неуспехите към себе си, заради изборите, които правят. Те не си позволяват да грешат, трудно им е. Да извличат ползите от грешките, а не да страдат за неуспехите си – това е задача за тези хора.

Когато детето се учи да ходи, то пробва отново и отново, крачка след крачка. Неуспешните опити за ходене се превръщат в успешни опити за падане. Навикът да падаме безопасно става толкова важно, колкото и самото ходене. Позволете си и се научете да падате. Когато спрем да обезценяваме опита от падането, тогава може да излезем от ролята на жертва.