Триъгълник на ДРАМАТА – практична терапевтична техника – диагностика на токсични отношения
Роднини, приятели, колеги, любовници…. няма значение, какви сме. Има едно нещо, което ни свързва, държи ни заедно или ни разделя – общуването.
Когато общуваме леко и приятно, ние се чувстваме разбрани и приети, истинско удоволствие. Но много често общуването не върви. И колкото повече не върви, толкова по – отровно става!
Триъгълник на ДРАМАТА
Практична терапевтична техника, с която може да разберете, защо влизате в токсични отношения. Защо, колкото и да се опитвате, не успявате да общувате така, че да се чувствате добре. Не ви разбират, не ви приемат, карате се, обиждате се….
Триъгълника на ДРАМАТА казва, че когато влизаме в конфликт, ние започваме да изпълняваме някоя от тези три роли: ЖЕРТВА – СПАСИТЕЛ – ПРЕСЛЕДВАЧ.
Влизането в тези роли не е нарочно. Не си казваме – ей сега ще бъда Спасител! Това става първично, без мисъл и логика, защото е с цел да задоволим свои психологическите нужди.
Какви са мислите и чувствата на човек, който в конфликтни ситуации, играе ролята на ЖЕРТВА?
Жертвата пренебрегва собствените си нужди и желания. Дава, каквото й е поискано и поема отговорност за поведението на другите. Въобразява си, че помага, но всъщност затвърждава чуждите правила. И това й служи добре – оправдава себе си за плахостта да общува с другите. Жертвата е инертна, показва безсилие и не предприема нищо, за да промени живота си. Има голяма нужда от благодарност.
Мотото на жертвата е : „ Горката аз“, „ Всички останали са добре, само аз не съм“
Какви са мислите и чувствата на човек, който в конфликтни ситуации, играе ролята на ПРЕСЛЕДВАЧ?
ПРЕСЛЕДВАЧЪТ като че ли не знае, как да накара другите да направят нещо за него, без да ги обвини, унижи, критикува. Не обяснява точно, от какво има нужда, а набляга на онези неща, които другия е направил погрешно. ПРЕСЛЕДВАЧЪТ има много ясни идеи за пътя на успеха и твърдо настоява останалите да ги следват. В ролята си на ПРЕСЛЕДВАЧ човек е склонен да обвинява другите за своите действия и да твърди, че те са виновни за това, как се чувства.
Неговото мото е: “ Вината е твоя“, „ Ти не ставаш, но аз да, за това слушай, какво ти казвам“.
Какви са мислите и чувствата на човек, който в конфликтни ситуации, играе ролята на СПАСИТЕЛ?
Ролята на СПАСИТЕЛ може да изглежда благородна, но вживяването в нея не води до нищо добро. Често желанието да се грижим за другия прехвърля границата и ние се превръщаме в негови спасители.
Когато човек играе ролята на СПАСИТЕЛ, той предлага помощ, без да бъде искана. Усеща се свързан и се преживява като опитен и способен, когато спасява. Има очаквания, че неговаща помощ ще превърне другия в отговорен и даващ възрастен, партньор и родител.
Ние спасяваме, за да опазим мира, илюзиите и фантазиите за сплотено семейство, за успешна връзка. СПАСИТЕЛЯТ се притеснява, какво и как ще направи другия, като очаква от него да осъществи собствените му нужди.
Мотото на Спасителят е: „ Нека ти помогна“. „ Не си добре, но аз съм и сега ще те оправя“
Триъгълник на ДРАМАТА – примери от живота и практиката!
Ива, съпруга и майка, често говори високо, за да може цялото й семейство, включително и мъжа й да знаят, че тя ръководи. Често отбелязва, когато мъжа й или децата са направили нещо погрешно. Омаловажава всяко усилие в домакинската работа, техните социални и работни успехи. Нейният съпруг често й опонирал:
“ Какво ти става? Не можеш ли да видиш нещо положително? „
А на децата казвал:
“ Справяте се добре, не слушайте майка си. „
Ива е Преследвач. Съпругът й е Преследвач към нея и Спасител към децата. Мъжът и децата могат да възприемат манталитета на Жертва в такава среда.
Втори пример:
Представете си баща, да го наречем Иван, който непрекъснато критикува сина си, нарича го глупак, некадърник. Същевременно предприема действия от името на сина си – в училище, хобита – за да е сигурен, че момчето няма да обърка нещо. По този начин той лишава сина си от възможността да направи нещо сам, да поеме отговорност за постъпките си.
Момчето започва да вярва на мнението на баща си. То израства, като избягва новите начинания, ако не си е подсигурил чужда помощ. Бащата е Преследвач и Спасител. Той се товари с отговорностите на сина си, докато го обвинява за неговата глупост. Момчето поема ролята на жертва – вярва на баща си и се държи пасивно.
Вероятно сте разпознали себе си в една или всички роли. Погледнете на това откритие без срам и вина. А ако искате да разберете, как успешно да се измъквате от Триъгълника на ДРАМАТА, в която вие доброволно или другите насила искат да ви вкарат, прочетете тук.
Благодарение на американският психолог Стефан Карпман
