Баща ми почина, а майка ми бавно потъваше в деменцията. Тя ме питаше „ Къде е баща ти?“. Аз й казвах, мамо, той почина. И тя всеки път се разплакваше и тежка мъка разкъсваше душата и…защото смъртта му тя не помнеше.
На всеки един от нас, в даден момент от живота, може да се случи да се грижим за близък, който бавно потъва в деменция. Нека ви разкажа за това състояние. Ако го опознаем по – добре, това ще помогне да понесем промяната в нашите близки малко по – лесно.
Деменцията е коварно дегенеративно състояние, което най – често настъпва с възрастта или при болестта на Алцхаймер, Паркинсон, след исхемичен инсулт или травма на мозъка. Идва от латинското de («от») и mens («ум», «разум») и означава състояние на отделяне от собствения разум.
Първи признаци:
Първите признаци на деменция са проблемите с краткосрочната памет. Човек започва да забравя най – пресните преживявания, задава един и същи въпрос по няколко пъти. Все по – трудно се ориентира във времето и пространството. Отнема му повече време да върши ежедневните си неща, лесно се разсейва и забравя, къде стоят често използвани предмети. Трудно се изразява, абстрактното мислене обеднява, логиката изтънява.
Освен когнитивни промени настъпват и емоционални. Може да забележите безпричинна агресия, апатия, честа и неочаквана смяна на настроението.
Деменцията необратимо разрушава личността. Да спрем и обърнем процеса е невъзможно.
Постепенно любимият човек започва да живее в свой собствен свят. Спира да изпълнява привичната си роля в живота ни. Травматизиращо е да гледаме, как губи умствени и физически способности, до като дойде момента, в който може да не ни познае.
Колкото по – дълбоко потъва човек в деменция, толкова по непознат става неговия свят за нас. Той се връща в годините и преживява случки и събития от своето минало. Не като наблюдател, а като реален участник. Истински вярва, че трябва да тръгва за работа и ще се ядоса, ако го спрете. Ще настоява да вземе детето си от детска градина, въпреки че това дете вече е семейно и работи.
Поглежда ви с онези объркани очи и пита : А ти коя си?
Може да не ни познае, но семейството напълно осъзнава какво губи. Дори и да се опитваме да се подготвим за тези дни, усещането за загуба си остава.
Как да се държим с любим човек, който страда от деменция
Напълно безсмислено е да призоваваме здравия разум, да търсим обяснение, да се опитваме да доказваме и убеждаваме. Единственото, което ще постигнем е да объркаме и силно разтревожим човека срещу нас. Можем да го натъжим, дори разплачем.
Но какво да правим тогава?
ОПОЗНАВАМЕ И ПРИЕМАМЕ света на деменцията. Приемаме правото на този човек да живее в своя свят. Съгласяваме се с чувствата, които изпитва и преживяванията, колкото и да са нелогични. Държим се така, все едно вярваме на това, което ни споделя.
СЪЗДАВАМЕ ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА и общуваме чрез жестове, мимики и УСМИВКА. Колкото повече се развива болестта, толкова по – силна става невербалната връзка. Спокойната усмивка е много по – ефективна, от колкото успокояващите думи, които са вършили работа в началото.
Ако летим в самолет и има проблем, трябва първо ние да си сложим кислородната маска, за да можем да помогнем да другия.
ГРИЖИМ СЕ ЗА СЕБЕ СИ. Хората с деменция стават огледало на нашите емоции и реагират на нашето емоционално състояние. За това, ако се грижим добре за себе си, ще се грижим добре и за тях.
Саможертвата в името на перфектната грижа е път към саморазрушението.
ОСТАВЯМЕ ВИНАТА НА СТРАНА. Това няма да е лесно, защото имаме достатъчно причини да се чувстваме виновни. Дали защото смятаме, че не се грижим добре. Дали защото сме си изпуснали нервите след поредното неадекватно поведение. Или вината ни залива, защото се радваме на живота и все по – често ни се иска да избягаме.
Семейство, в което има човек с деменция, може лесно да се пропука. Емоциите и преживяванията са изтощителни и разрушителни. Тези хора попадат в т. нар. “ сандвич“ – това е грижата за две поколения, възрастен родител и деца. За това е наистина необходимо да се обърне повече внимание на такива семейства, да получат емоционална подкрепа и разбиране, за да съхранят себе си.
