Днес ще ви заведа на пътешествие в миналото. В онези дни, в които хората с психични проблеми са имали наистина голям проблем – да оцелеят след лечението си.
Ще ви разкажа за някои крайно откачени идеи и забележителни научни постижения. Снимките са малко стари, но придават атмосфера на историята.
Да започнем с нещо традиционно и това е
Инструменти за пускане на кръв
Кръвопускане – лек за всички болести, на тялото и на душата
Излишната кръв се източвала от тялото, защото нейният застой влошавал здравето. Този метод се ползвал редовно при всякакви проблеми. Защо да не свърши работа и при психичните. Древните гърци са точили кръвта на хората, за да ги лекуват от психози. За да извлекат отровата от тялото са правили клизми, разрези по ръцете, крака и челото, предизвиквали са повръщане.
Хидротерапия – лечение с вода
Древните гръцки лечители са прилагали хидротерапия при лечение на депресия. Отпускането в топла вана било приятно, за това никой нямал нищо против да се лекува по този начин. Но винаги има едно голямо „но“. Окрилени от ефекта и одобрението на пациентите, лечителите 
решили да прибавят някои „ подобрения“. С тях хидротерапията започнала да прилича на наказание.
Пациентите били увивани като мумии, стегнати плътно в хавлии, накиснати в ледено студена вода. Били принуждавани да стоят във ваната часове, дори дни, като им позволявали само да ходят до тоалетната. Дори се хранели там. Свободната им воля била пречупена от плътни покривала с връзки, които покривали ваната
.
Честа гледка била и парните кабини, които изглеждали така.
Трапанация – пробиване на дупка в черепа
Наука и религия дружно започнали да дълбаят в главите на хората. Според религията – лудостта била резултат от обсебващата сила на дявола. Според лекарите – мозъкът притискал черепа от вътре и това карало хората да полудяват. Една или няколко дупки в черепа на болния – за да излезе дяволската сила и спадне напрежението.
Но нека не бъдем толкова критични. Логиката показвала, че има ли психичен проблем, значи трябва да се лекува главата. Въпреки, че идеята била приета доста буквално.
Травмите също се лекували така – в черепа се отваряла дупка с размер на сребърна монета. Тя се поставяла на мястото на махнатото парче. Не са малко хората, които заживявали щастливо след такава операция.
За съжаление, обаче, за лечение на „ дяволските“ психични заболявания, този метод нямал ефект.
Подобно било положението и с мъченията
Мъчения – излизай, дяволе!
През средните векове, идеята за дяволския произход на психичните заболявания била във вихъра си. Какви времена за църквата. Мъченията били разнообразни и детайлно обмислени. Гонели и специфичен краен резултат. Например, пристягали главата на човека с желязна скоба. Ако черепът се пукнел на определено място, значи дяволът е излязъл. Ако болният показвал признаци на живот, го пускали да си върви щастливо излекуван.
Лоботомия – добре изрязан мозък
Инструменти
Португалски лекар, на име Егаш Мониш, вярвал, че психичните заболявания са причинени от проблеми в невроните на фронталния лоб, тази част от мозъка, която се намира зад челото. Той се вдъхновил от процедура, прилагана при агресивни маймуни. Те се биели и гневно мятали изпражнения, но след „ лечението“ ставали кротки. За това лекарят решил, че прекъсването на връзката между фронталния лоб и останалите части на мозъка, ще излекува психичното заболяване, като запази нормални умствените функции на човека.
Лоботомобил
Използвани са два специални инструмента –шило за лед и малко чукче. Шилото се провирало през носа, а с чукчето се давал рязък тласък. По – късно усъвършенствали метода, като се използвало само шилото, което се провирало през очната кухина и леко се развъртало.
Лоботомията придобила широка популярност сред пациенти и лекари. Даже д-р Уолтър Фрийман си имал личен „лоботомобил“. С него обикалял и демонстрирал лечебната сила на терапията. Под „чука и шилото“ лягали от шизофреници в кататония до непокорни домакини. Споровете около лоботомията били жестоки. Някои смятали, че това е прекрасен начин да се намали престоя в психиатрия. Други твърдели, че д-р Фрийман не стерилизирал инструментите, нямал хирургична компетентност и преувеличавал положителната страна на възстановяването.
Колкото повече лоботомии били направени, толкова повече се набивали на очи страничните ефекти. Пациентите не били просто спокойни – приличали на виртуални зомбита, които не реагирали на околния свят. И след няколко критични представяния, като във филма „Полет над кукувиче гнездо“ ,този метод бавно отшумял.
Следва продължение…
