Това са първични реакции, без разум и логично мислене. Болката е твърде голяма, за да се справим с нея. За това „ системата блокира“. Шокът и отричането ни помагат да оцелеем в първите дни след травмиращото преживяване.
В тези дни светът губи своето значение. Усещаме се безмълвни. Чудим се, как ще продължим и ако го направим, за какво ни е. Преминаваме през дните като през мъгла.
Шокът и отричането имат голяма полза – помагат ни да се адаптираме и да направим оцеляването възможно. Отричането слага въображаеми юзди на скръбта и ни дава глътка време, до като сме готови да поемем бремето на бурните емоции.
Отричането е милостиво. То ни помага, в първите моменти след загубата, да поемем толкова емоции, колкото можем да понесем.
Когато започнем да приемаме загубата и да се питаме различни въпроси, тогава без да се усетим сме започнали процеса на изцеление. Колкото по – силни ставаме, толкова по слабо се проявява отричането. Но нека не забравяме – всички емоции, които сме отричали ще започнат да излизат на повърхността.
