Ето идва деня, в който ние правим първите плахи, но целенасочени опити да подредим живота си.
Това е път с много предизвикателства. Болката от загубата ни променя така, че ние все още трудно се доверяваме. Трудно ни е да се отворим към хората. Изпълнени със съмнения и подозрения, тестваме приятели и семейство отново и отново.
Започваме да мислим, какво да предприемем в новата реалност.
На преден план излизат чисто практически промени, които трябва да предприемем – домакинство, финанси, задължения и отговорности към имущество, общи инвестиции, проекти. Дори и малките ежедневни отговорности могат да ни донесат болка – до сега другият е извеждал кучето или е мил чиниите, местил е мебелите, когато сме чистили, поправял е счупения кран.
Тук борбата е наистина тежка, защото скръбта не се дава лесно. Ние търсим реалното място за себе си в този свят, търсим духовното си място и общия смисъл на живота.
Крачка по крачка, ден след ден, болката отстъпва на надеждата. Тя се промъква през пукнатините на стената, които сме изградили срещу травмата. Енергията ни се завръща.
Пътят към новото начало става все по – ясен.
