Персийска притча за трудният път, който изминаваме, когато загубим любим човек.
Един крал имал очарователна жена.Той я обичал повече от всичко на света, а нейната красота озарявала живота му. Винаги, когато разполагал с време, търсел близостта й.
Един ден жена му умряла и оставила краля в дълбока скръб.
“ Никога – извикал краля – няма да се разделя с моята обичана млада жена, дори когато смъртта отнема живота от нейните прелестни черти“.
Той положил жена си в стъклен саркофаг в най – голямата зала на двореца. После преместил леглото си до саркофага, за да не бъде разделен и минута от нея. Близостта на неговата починала жена била единствената утеха за него и му давала спокойствие.
Лятото било горещо и въпреки прохладата в палата, тялото на жената започнало бавно да се разлага. Скоро по благородното чело на мъртвата се появили капки пот. Прелестното й лице започнало да избледнява и с всеки изминат ден, повече подпухвало. Но в своята любов кралят не го забелязал. Скоро сладникавата миризма на разложено изпълнила залата и нито един слуга не се осмелявал, дори да си подаде носа вътре. Самият крал, с натежало от мъка сърце, преместил леглото си в съседната стая. Въпреки, че всички прозорци били широко отворени, мирисът на преходността го преследвал и розовото масло не можело да го измести. Накрая, той завързал своя зелен шал, знак за кралското му достойнство, на носа си. Но нищо не помогнало. Всичките му слуги и приятели избягали. Единствените, които останали с него били огромните, бръмчащи, черни мухи.
Тогава кралят загубил съзнание. Лекарят наредил да го занесат в голямата дворцова градина. Когато кралят се събудил, усетил свеж полъх. Ароматът на рози погалил сетивата му, а ромонът на фонтаните зарадвал слуха му. Чувствал се така, сякаш неговата голяма любов е все още жива. След няколко дни, здравето и жизнеността на краля се възвърнали. Замислен, той гледал в цветната чашка на една роза и изведнъж си спомнил, колко красива била приживе жена му и как от ден на ден трупът й ставал все по отвратителен. Той откъснал розата, сложил я в саркофага и заповядал на слугите си да погребат тялото.
