Избягваме неудобни разговори. Затваряме си очите пред проблеми в отношенията. Защо? За да не стане по – лошо! Да не ни отхвърлят и да останем сами.
Можем ли да преодолеем страха от отхвърляне и как?!
Страхът да не бъдем отхвърлени може да ни мъчи с години. Неприятното е, че той се появява в най – различни житейски ситуации и ни кара да избягаме от себе си и своите емоции. Едва ли си заслужава да проваляме живота си така. Да робуваме на страх, от който може да се отървем.
Дръж се така, все едно нищо не е станало….
Децата сме, до голяма степен, плод на страховете и желанията на своите родители. Те споделят с нас своята родителска мъдрост, а ние я приемаме като единствения правилен житейски път.
Представете си връзката между майка и дъщеря и настойчиво споделените женски истини, които ни обясняват, как трябва да се живее.
„ Трябва да си умна, разбираща, не обръщай внимание на проблемите, затваряй си очите пред неприятната истина и се дръж така, сякаш нищо не е станало.
Не е важно, как се чувстваш. Не е важно дали чувствата ти те разкъсват отвътре. Ако те се излеят може да стане страшно – ще те отхвърлят и тогава ще останеш сама.“
Разбира се, дъщерята не чува точно тези думи. Твърде срамно и болезнено е да признаеш, че те е страх от отхвърляне. Но тяхното послание ще прозира в почти всички поучителни майчини истории.
Защо? Защото майката е изпитала този страх в своето детство!
Не е ли странно – боим се от нещо, което вече е минало!
Психиката ни се опитва с всички сили да ни защити и да не допусне отново да ни боли. Но това поражда голямо напрежение и ние харчим много психична енергия, за да потиснем болката.
За това, когато майката предава своята мъдрост, чрез историите си, тя споделя това напрежение с дъщеря си. Изпитва временно облекчение, но определено не осъзнава, че така пише живота на своето дете. Така малкото момиче приема нагласите на мама и става същата „ мъдра жена“.
Мъжът ми изневерява и това е очевидно, но аз някак си не го забелязвам. Защо? За да не се сблъскам с ужасяващото чувство, че ще ме оставят.
Отричането ни позволява да се залъгваме и да продължим да живеем в света на илюзиите. Истината е толкова тежка, че не можем да я понесем.
Първата крачка към изцелението
Признаване – това е най – тежката крачка. Да признаем, че ни боли, че болката е вътре в нас и търси своето място. Това е все едно да влезем в адски студена вода. Тя се вкопчва в тялото, разтърсва ни, кара ни да викаме. Иска се воля и огромно желание. Но след кризата на първата крачка става нещо удивително – осъзнаваме себе си в едно ново пространство. Сякаш ледената вода е напукала твърдата обвивка на нашата съпротива и отдолу се показва кожата на осъзнатата ни личност. Чувствителна, сурова, но обновена.
Психологични техники за приемане на болката
Дайте на болката лице
Отпуснете се, позволете си да изживеете усещанията си. След това подробно ги опишете.
- Къде в тялото се намира болката
- Как изглежда
- Колко е голяма
- Какъв цвят има, на колко е години….
Нарисувайте болката и се запознайте с нея.
Това е прекрасно психологическо упражнение, което прави болката видима, конкретна. Поставяме и граници, форма, цвят, име. Това упражнение не потиска болката, а я прави ясна и разбираема. А с този външен образ може да се работи в последствие.
Психологична техника – свободни асоциации
Осигурете си тишина, поемете няколко пъти въздух и се отпуснете. Вземете лист хартия и молив, помислете и почувствайте своя болна тема.
Например – чувствам се сама, неразбрана. Напишете 16 асоциации, които ви изникват, когато помислите за своята фраза. Асоциацията трябва да е само с по една дума – съществително, глагол или прилагателно. Пишете спонтанно, всичко което ви идва на ум. Дори думите да са срамни, аморални, страховити – напишете ги. Не ги оценявайте. Само не ги повтаряйте, думите трябва да са различни.
Съберете 16 – те думи в двойки. Първата с втората, третата с четвъртата. Така ще получите 8 двойки. Към всяка двойка прибавете дума, която да ги обедини.
И така, докато не получим една единствена дума – една дълбока мисъл, свързана с нашия проблем.
Какво значи тази дума за нас? Какви мисли, картини, чувства провокира? Дали сте били досега в подобно състояние. При какви обстоятелства?
Докато размишляваме над това, ние освобождаваме едни дълбоки преживявания, които обличаме в конкретна форма. Възможно е да минат седмици, дори месец, преди да разберем смисъла на ключовата дума.
Не се притискайте, дайте си време. Подсъзнанието си знае работата.
Когато асоциацията е вече пред нас правим следващата крачка.
Създаваме нова представа за себе си
Представете си, че животът ви е такъв, все едно този проблем го няма. Просто си помечтайте, позволете си да си го представите. Как се чувствате в новата роля. Какви мисли, чувства, картини и усещания се появяват точно в този момент.
Това е начинът да отпечатате нов позитивен опит, друга реалност. Това е същността на изцелението – да признаем съществуването на забранените емоции. Когато си позволяваме да видим нов жизнен сценарий ние създаване вътрешен ресурс.
Така постигаме вътрешна цялост.
