Свръх обобщаваме, минимизираме, вярваме, че сме всемогъщи и недосегаеми, ставаме ясновидци, викаме емоциите на помощ или отстояваме правата си. Тези вярвания ни държат в топлата прегръдка на познатата действителност.
73 % от българите одобряват въвеждането на извънредното положение, а 88% твърдят, че избягват физическия контакт с хора. Но последните топли дни въобще не подкрепят тези проценти.
Докарахме го до там, лекарите да ни се молят да се смилим над тях…и себе си.
И когато погледне човек пълните паркове, хората по улиците, тълпите пред сергиите, опашките от коли на излизане от София, няма как да не се запита – защо?
Какви ли мисли минават през главата на онези, които въпреки молби, увещания и забрани, не променят своя начин на живот.
Ако спазваме правилата, значи има от какво да се страхуваме. За това не се съобразяваме и не променяме нищо. Убеждаваме себе си, че няма от какво да се боим.
Удивителни същества сме ние. Психиката прави чудеса, за да ни върне към „ нормалния и познат начин на живот “ и да намали психичното напрежение. Изключително изобретателна, тя ни дава спокойствие, когато:
Генерализиране ( Свръх обобщаване ) – вярваме, че имаме достатъчно опит, за да преминем през тази криза.
Това е мисловен капан, който ни спасява от неудобните различия на всяка нова ситуация. Твърдо вярваме, че миналия ни опит е достатъчен, за да се справим с всяко ново предизвикателство. В този случай, ние мислим, че кризата с Covid – 19 не е и грам по – различна от предишни епидемии. Нищо ново – нищо страшно.
Минимизиране – вярваме, че тази криза не е нещо особено.
Това е реакция, мисловен капан, който ни носи успокоение. Не отричаме, че пандемията съществува. Ние заявяваме, че тя не ни влияе.
Почти половината българи вярват, че Covid 19 не е нищо повече от един обикновен грип. „ Голяма паника покрай това медийно грипче“, „ 80% от хората го изкарват леко“. Минимизираме кризата – намаляваме страха.
„ Той е опасен само за възрастните хора“ е често повтаряно вярване. И да беше вярно, нима то ни развързва ръцете, след като едни от най – уязвимите хора са в опасност.
Емоционални аргументи – вирусът не може да е толкова опасен, след като не ме е страх.
„ Реалността не дава пет пари за нашите чувства“. Често се осланяме на нашите емоции, за да вземем решение в труден момент. Но може ли да се разчита на тях? Може да чувстваме, че нещо лошо предстои, защото се страхуваме, но реално нищо да не се случи.
Ако не ни е страх, това не означава, че вирусът го няма. Той съществува и по един или друг начин променя живота ни.
Ясновидство – усещате, че нещата ще бъдат, както преди.
Тези пророчества са особено силни, когато имаме нужда да вярваме, че всичко ще бъде наред и както преди. Страхът от несигурността и промяната ни помага „ да виждаме в бъдещето“ и смело да не спазваме временните правила.
Не ме интересува, Аз имам права – вярвате, че имате право да правите това, което искате.
Ние имаме права и отказването от онези, които сме приемали за даденост, може да е много болезнено. Covid – 19 ни постави в тежка ситуация, защото ограничи едно от най – важните ни права – правото на избор.
За да го защитим, ние твърдо вярваме, че ако не спазваме физическа дистанция, то е все едно в една кола само ние да си махнем колана. Правим своя избор и отказваме да видим опашката от последствия.
Това са само част от вярванията, които помагат на някои хора да се справят с тревогата от промяната.
Дали тези хора са лоши? Едва ли. Просто това е техният начин да се справят със страха.
Със съдействието на Seth J. Gillihan, асистент по психология в Университета в Пенсилвания.
