Приемането често е объркващо състояние. Как да кажем, че сме добре и в мир с това, което се е случило?!? Не това е целта. Повечето хора никога не успяват да се почувстват добре след тежка загуба.
Този етап от процеса на скърбене е приемане на реалността, че човекът, който сме загубили вече го няма и няма да се върне. Поне не под формата, която сме свикнали и обичали. Ние може никога да не харесаме тази реалност, но е добре да я приемем. Учим се да живеем с нея.
Погрешно и болезнено за нас е да търсим връщане на стария живот. Това няма как да се случи. Пътят на възстановяване от загубата е да намерим ново място в живота си за човека, който го няма. Да преподредим ролите, които сме изпълнявали. Да прехвърлим ролята на нашият загубен любим на друг или да я поемем ние.
Ако намерим сили да приемем загубата, ще имаме повече добри дни, от колкото лоши.
Много хора се съпротивляват на приемането, защото така чувстват, че предават любимия човек. Никога, никога не можем да заменим това, което сме загубили. Но можем да направим нови връзки, нов смисъл в отношенията. Вместо да отричаме чувствата си, ние се вслушваме в нуждите си: ние се движим, променяме, растем, еволюираме. Постепенно достигаме до другите и ставаме част от техния живот. Инвестираме във връзките си и във връзката със себе си.
Загубата се приема без горчивина. Успели сме да намерим ново място в живота и сърцето си за човека, който вече го няма. Когато си спомняме за него, го правим с благодарност, че е бил част от нас.
Но ще направим всичко това тогава, когато дадем на скръбта достатъчно време.
