Какво е „ майчина травма „ и защо някои майки искат дъщерите им да са слаби и безволеви.
Вие сте дъщеря, която усеща, че има нещо не както трябва в отношенията с майка ви. Като нещо неизказано, потискащо, предизвикващо напрежение, раздразнение стои между вас. Възможно е, като я погледнете да изпитате прилив на яд, който да задушите с вина и като буца на гърлото да останат думите, които така и не се осмелявате да изречете.
Как да разберете, че вътре във вас се крие майчината травма. И ако е там, как може да излекувате себе си, за да не я предадете на вашето момиче.
Какво е майчината травма?
Майчината травма се заражда в онези жени, които израстват в един особен вид патриархални семейства. В такива семейства на дъщерите се внушават строги идеи за това, какво трябва да правят и какви да бъдат. Например:
- Една жена трябва да роди и отгледа деца
- Ако трудно се справяш с майчинството, значи нещо не ти е наред
- Ако не си достатъчно успешна – вината си е твоя
и такива подобни.
В наши дни такива патриархални семейства се срещат по – рядко, но е напълно възможно вашата майка да е израснала в такава среда. И ако тя, като дъщеря, е слушала подобни внушения от родители и значими възрастни, съвсем естествено е да не се чувства добре. В нея се поражда силно безпокойство, емоционална болка, гняв и депресия. И ако тя не опознае този негативен опит, ако не го промени, той се предава на нейните деца. Най – често чрез пасивна, но понякога и с агресивна форма на емоционално отчуждение.
Съчувствието, което пречи
Какво се случва в отношенията майка – дъщеря.
Като дъщеря вие съчувствате на майчината травма. Приемате майка си като жертва на мъжкото пренебрежение. Така, без да се усетите, поемате нейната болка в себе си. Това неизменно води до токсично сливане с майката и пречи на щастливия живот.
И повярвайте, всичко се случва без въобще да си давате сметка, какво точно правите.
За да не се лишите от любовта и подкрепата на най – важния човек, като дъщеря вие сте склонна да приемете в себе си ограниченията на мама. Възможно е сами да се спрете и да не развиете докрай своя потенциал, защото ако го направите ще бъдете отхвърлена. Дъщерята интуитивно разбира, че ако се превърне в ярка, самостоятелна личност ще предизвика скръб и ярост в майка си, която е трябвало да се жертва.
Състраданието към майката, желанието да й угодите и страхът от конфликт може да ви убедят, че е по – безопасно да сте незабележима и безлична. И нека повторя, всичко това се случва несъзнателно. Като дъщеря вярвате, че постъпвате правилно, но това не ви прави щастлива.
Слабата дъщеря като лекарство
Бъди успешна, но не прекалено. Бъди сексуална, но не прекалено, бъди умна, но не прекалено…..Естествено, никой не ти казва, колко е това „ прекалено“. Когато едно момиче израства в такава семейна среда нищо чудно, че като стане майка предава на дъщеря си същите послания.
За дълбоко травмираната майка слабата дъщеря е идеалното лекарство за нещастието й. Така се поддържа илюзията, че майката е силна и не й се налага да работи върху травмата и нейното излекуване.
Ако дъщерята е силна, успешна, щастлива и реализирана, травмираната майка е принудена да се сблъска със задачата да преработи своята непреживяна болка сама.
Външно майката може да демонстрира спокойствие и доброжелателност, но това е само маска. Зад нея се крие емоционална депривация *, която се проявява най – вече тогава, когато дъщерята е при нея и на която майката проектира своята травма.
Какво е скритото послание: „ Това, което си ти, е неприемливо“. Майката може да приеме това, в което се е превърнала дъщеря й като предателство и лична обида. Вероятно ще окаже натиск върху дъщеря си да не се оплаква, да ограничава своите амбиции и да се задоволява с малко.
Как майката влияе на дъщерята?
Разбира се, на първо място стои контрола.
Представете си една дъщеря, която израства в семейство, където й е отказвано правото на лична сила. Когато пораства и става майка, тя се опитва да я получи по друг начин. Дали ще разпознаете отношенията с вашата майка?
- Усещали сте, че към вас се насочват негативни емоции и това е почти ежедневие.
- Майката ви често е пренебрегвала нуждите ви, но озадачаващо – използвала ви е, за да привлича вниманието към себе си.
- Ако не сте съгласна с нейното мнение, тя не ви е искала около себе си.
- Майка ви е склонна да изпада в истерии: проявява открита враждебност, заплашва, склонна е към изблици на ярост, обръща ви гръб и затръшва вратата, не е изключено и да ви посегне.
- Със сърцето си усещате опитите за манипулация. Дали ще е с хладно отчуждение, ревност, съперничество, сравнения. Дали ще е едно от най – болезнените преживявания – критика, замаскирана под идеята за „ обратна връзка“. И всичко това обилно полято със сарказъм.
Как да се измъкнем от токсичното влияние на майката?
Процесът започва с осъзнаване, че ние и нашата майка не сме един и същи човек. Когато разберем истината за това, какво сме преживели в детството, ние започваме да виждаме майката като отделен човек. Тя е личност със своя история. Тя е правила своите избори и си има свои уроци, които ще трябва да научи.
След осъзнаването идват първите опити да се спрем. Да не приемаме болката и ограниченията на мама като свои. Започваме да разбираме, че те нямат никакво отношение към нас. И нещо много важно – започваме плавно да различаваме и отделяме самооценката ни от отношението на майка ни.
Това е важно за истинското ни самоопределение и реализация.
Първите крачки
За да направите първите крачки по този път, първо отговорете на следните въпроси:
- Усещате ли влиянието на патриархалния модел в своя живот или на роднини? Има ли там нагласи, които усещате, че са ви ограничавали в своето развитие. Нямам предвид само директни забрани, но и онова безразличие и липса на подкрепа. Дали сте чували „ Бъди успешна, но не прекалено, Бъди красива, но не прекалено?“
- Припомнете си детството. Как във вашето семейство са се отнасяли към проявата на негативни емоции? Приемани ли са или са избягвани? Как това ви се отразява сега?
- Как са били разпределени силите между вас и майка ви в детството? Какво се промени по време на израстването ви? Познато ли ви е съчувствието към майка ви, което се е променило, когато сте се развивали напред?
Като започнем да осъзнаваме и се опитваме да променим себе си, напълно възможно е да обвиним за всичко майка си. Направете го, ако имате нужда…но за известно време. Защото ако просто решим да си я обвиняваме всъщност бягаме от отговорност.
Ако тръгнете по собствения си път няма да имате нужда да обвинявате нейното отношение. Ще бъдете приятно заети със себе си. А именно, да вземете живота си в ръце и да носите отговорност за собствените си решения.
Така ще помогнете и на себе си, и на майка ви.
„ Открий вътрешната си майка“ от Бетани Уебстър
Ново изследване на личните, културни и глобални последствия от травмата, която се предава от майка на дъщеря.
- емоционална депривация – чувство за неудовлетвореност, липса на сила, празнота като реакция на преживяване.
