Раздялата е една от най – тежките психични травми, с които всеки от нас се сблъсква рано или късно. Дали една раздяла ще ни повлияе дълбоко зависи от много неща:

  • дали е била неочаквана
  • колко от себе си сме вложили във връзката
  • как и до колко сме били привързани
  • усещаме ли, че губим много

Раздялата е загуба! Загуба на споделените мечти, планове. Колкото по – големи са били надеждите и очакванията ни, толкова по – силно разочарование и болка ще изпитаме. Животът се променя, самочувствието ни също, бъдещето изглежда несигурно.

Ще ви разкажа, какво може да преживеете по пътя на възстановяване след раздяла. Няма значение, дали сте били дълго време заедно, а дали усещате, че загубата е голяма. Бъдете търпеливи към себе си.  Пътят може да не е лесен.

ШОК – „ Какво се случи?“

Когато половинката ни каже, че не иска повече да сме заедно и си тръгне е възможно да изпаднем в шок. Шокът е естествената защита на тялото от болката. В този случай от защита има нужда психиката ни. Отказваме да мислим, какво следва. Твърде страшно, самотно и объркващо е. Дори и да е имало някакви знаци, че връзката не върви, ако сте вложили твърде много от себе си, новината за раздялата може да ви шокира.

Какво да очаквате:

Вероятно ще се чувствате смазани, няма да ви стига въздух, възможно е да не можете да спите. Физически ще усещате болката, ще се разтрепервате, все едно тялото ви плаче, заедно със сърцето. Инертност, липса на апетит, може би лека обърканост.

  • Това е естествена реакция на травмиращо преживяване и психиката има нужда от време, за да се “ рестартира“
  • Не се плашете. ЩЕ намерите смисъл във всичко това! Сега не го виждате, а и не ви се търси.
  • Този емоционален ступор ни пречи да назовем емоциите си. Не се тревожете, ако когато ви питат „ Как се чувствате?“ да нямате идея, какво да отговорите.
ОТРИЧАНЕ –  „Това не се случва.“

Отричането е отхвърляне на реалността. Правим го с ясната цел да се спасим от болката. Каква е логиката: щом не приемаме, че са ни отхвърлили, значи това не се е случило наистина. Което пък означава, че има надежда да се оправят нещата. Отричането ни помага да се справим с емоционалната болка.

Какво да очаквате:

Вероятно ще ви обвземат силни пориви да търсите контакт с бившата половинка. Ще се държите така, все едно нищо не е станало или това, което се случва всъщност не се случва. Има вероятност да станете и по – настоятелни. Възможно е да се унижавате, да се опитвате да върнете нещата такива, каквито са били. И в този етап на неверие, какво би помогнало.

  • Може да се доверите на приятели, за които знаете, че ще бъдат деликатни, но искрени.
  • Не омаловажавайте ситуацията. Примамливата идея да се правите, че нищо не е станало, може да ви доведе до емоционална застиналост.
  • Възможно е да започнете да търсите приятели и познати и да им разказвате, какво се е случило отново и отново.
ИЗОЛАЦИЯ: „Искам да остана сам/а.“

Когато леко осъзнаем, че раздялата е факт, се отключва друго желание в нас – да сме сами. Все още не сме готови да признаем пред света, че всичко е свършило, защото първо е добре да го признаем пред себе си.

Какво да очаквате:

Възможно е отново и отново да преговаряте случки, да търсите, къде сте сбъркали и дали е можело да бъде иначе. Мислите ви може да са объркани и хаотични. Като че ли ви се иска да се оттеглите, поддържайки слепотата си. Изолацията не означава, че ще се затворите вкъщи. Вие може да бъдете сами и в дългите разходки по улиците на града.

  • Излизайте бавно от доброволната изолация като си поставяте задачи, които искате или няма как да пренебрегнете. Ходете на работа, излезте до някой парк, посетете конкретно място.
  • Редовно си взимайте душ. Да, знам, много хора повдигат пренебрежително вежди при този съвет. Но е доказано, че усещането, което имаме, когато водата облива тялото е терапевтично. Особено, ако си представяте, как водата отмива тежките емоции и мисли.
  • Вероятно мислите ще ви водят към самосъжаление и фатализъм. „ Никой вече няма да ме обича така“. „ Ще остана сама завинаги“.
ГНЯВ „ Мразя те, защото разби сърцето ми“

Може да ви се струва странно, но гневът е стъпка към възстановяването. Дава ни се възможност да изразим най – социално неприемливата емоция. От нас зависи, как ще го направим и накъде ще го насочим.

Какво да очаквате:

Възможно е да горите снимки, да късате спомени, да изхвърляте подаръци. Гневът може да ви накара да злословите или нарочно да задържате вещи. Ако насочите гнева навътре, то може да се впуснете в дълги разговори със самия себе си. Всичко това правим, за да намерим място на вината, защото в такава тежка ситуация все нещо или някой трябва да е виновен. В разговорите със самите себе си може да използвате няколко трика:

  • Вмъквайте минало време във вътрешните диалози.
  • Задавайте си повече въпроси, на които да търсите отговори
  • Намерете отдушник на гнева, който да не ви постави в неприятна ситуация – всякакъв вид спорт, разходки, медитация, стая на гнева.
ПАЗАРЕНЕ: „Какво да направя, за да сме отново заедно?“

Пазаренето често се появява в разговорите със себе си. Най – често под формата на молитва. Молим се нещата да бъдат такива, каквито са били преди и често молитвите са доста горещи.

Какво да очаквате:

  • Вероятно ще отправяте молитви бившия да се върне
  • В молитвата ще търсим собствените си грешки и ще предлагаме на съдбата сделка
  • Ще обещаваме да сме по – малко ревниви, че ще отслабнем, че ще се променим…

За да си помогнете, направете списък с онези неща, които биха ви направили щастливи. Придобивки и преживявания, които искате в бъдещето си. Нека в този списък да не присъства желанието да си върнете бившия.

ДЕПРЕСИЯ „Никога няма да преодолея раздялата“

Представете си, че психичната енергия, от която имаме нужда всеки ден, е като дълбок кладенец, пълен с чиста вода. Всеки ден ние загребваме от тази вода, за да посрещнем хубавите и лоши преживявания.

Когато преживяваме раздяла ние изразходваме много психична енергия, гребем пълни кофи от кладенеца и един ден заораваме в калта на дъното. Защото подпочвените води не успяват да компенсират огромната ни нужда от още и още енергия.

Ето така може да се опише депресията. Това е състояние, което ни е необходимо. Почивка. Презареждане на силите. Да дадем възможност на кладенеца да се напълни отново.

Би било чудесно да гледаме така на този период. Но не винаги се получава веднага.

Какво да очаквате:

  • Понижено настроение
  • Нежелание да правите нещо
  • Механично изпълняване на задълженията
  • Усещате се жертва на живота
  • Физически може да изпитате болка
  • Безнадеждност, празнота, безпомощност и тъга

Опитайте се да приемете за себе си метафората с кладенеца и водата. Нека депресията е заслужената почивка след огромните вълнения и страдания след раздялата. Депресията е реакция и ние реагираме така, защото имаме тази нужда. Да си починем малко и да презаредим.

ПРИЕМАНЕ: “ Разбрах, защо сме били заедно, защо сега не сме. Намерих ново място за бившия си партньор в живота си“.

Приемането не е примирение. За да преминем към този етап значи наистина искаме да намерим ново място за старата любов. Слагаме я там, където няма да ни пречи, но ще ни напомня, че я е имало.

Много хора мислят, че приемането означава да забравят и изтрият тази връзка от живота и паметта си. Но това съвсем не е така. Това значи да изтриете част от вашия живот, развитие, решения. Дали е добре?

Да приемете раздялата не значи и да приемете неприемливото.

  • Приемането не означава, че бившия ви партньор ще ви стане приятел
  • Не се опитвайте насила да простите неща, които не искате
  • Отпразнувайте свободата си
  • Не се изненадвайте, ако имате свои моменти на тъга от време на време. Но сами ще усетите, как тези моменти стават все по – малко горчиви.

През всички тези състояния може да преминете, когато се възстановявате след раздяла. Някои ще бъдат много силни, други може да прескочите с лекота.

Вярвам, че ще ви е по – леко, след като знаете, че е съвсем нормално да изпитвате силни и противоречиви чувства. Дайте си почивка. Позволете си за известно време да не сте на нивото, на което сте свикнали и искате да бъдете. Може да не сте толкова продуктивни в работата или да не обръщате достатъчно внимание на другите за известно време.

Да признаете, че сте наранени не ви прави слаби. Позволете си да страдате, за да излекувате сърцето си.