ПЪРВА ЧАСТ
Защо се влюбваме в точно определен човек, а в толкова много други не? Защото след себе си влачим цялата си семейна история….
Има толкова различни и уникални любовни истории. Колеги, които работят години заедно започват да се гледат по друг начин. Младо момче се влюбва в доста по – голяма от него дама. Или младо момиче избира да бъде с възрастен мъж. Двойки, които на пръв поглед нямат нищо общо като образование, социално положение, занимание, възраст….Или са толкова еднакви, че се чудиш, от къде започва единия и свършва другия.
Сигурно познавате такива хора или вие самите сте като тях. Питате се, какво ви привлича, защо се влюбвате точно в този човек. Е, време е да разберем.
Защо и как избираме своята половинка
Когато тръгваме на първа среща, ние не сме сами. Зад нас вървят родителите ни, първата детска любов, още някой от предците…..Другият пристига на срещата, понесъл същия товар….
За това не се чудете, ако силното взаимно привличане не може да прерасне в сериозна любовна връзка. Или така силно се влюбвате в някой, че не знаете, на кой свят сте.
Случайно ли е това? Определено не!
Някъде там, дълбоко скрити в сърцето ние имаме критерии. Те не достигат до съзнанието ни, но точно те определят нашия избор.
НИЕ СРЕЩАМЕ ХОРА, КОИТО ВЕЧЕ ПОЗНАВАМЕ
Ние срещаме онези хора, които вече живеят в нашето подсъзнание.
Да се влюбим означава да опознаем отново – това е закона на взаимното привличане.
Първоначално ние рисуваме човека в своето въображение и после го срещаме в реалния живот. Чувстваме се привлечени от някой, защото неговия образ живее в нас от детството. Това е човекът, който ние чакаме и „ познаваме „ отдавна.
ВЛЮБВАМЕ СЕ, ЗАЩОТО НИ Е СТРАХ
Да се върнем в детството и да си припомним емоционалната връзка с мама. За малкото дете отношенията с майката са най – значимите. Животът на детето е свързано с това, дали майката добре разбира неговите желания, усеща ли го, посреща ли с търпение и разбиране неговите нужди. Ако не сме имали такава майка в детството, желанието да намерим човек, който да ни разбира ще е още по – силно. Защото ние жадуваме да бъдем разбрани.
На мен толкова ми е нужна твоята любов, че не искам да мисля, дали ти имаш нужда от моята
Ако сме от онези хора, които не са получавали достатъчно нежност и топлина от родителите, то може да пропаднем в емоционална зависимост. И то съвсем доброволно. Такива отношения често се наричат „ слепи“.
Още една идея
ВЛЮБВАМЕ СЕ В ТОЗИ, КОЙТО ЩЕ НИ ДОПЪЛНИ
Много хора започват връзка с големи надежди. Иска им се да са безупречни, идеални. Защо? Вероятно, защото искаме нашия партньор да има всичко, за което жадуваме ние. Търсим огледало, което да отразява положителния ни образ.
„ Той беше прекрасен: богат, уверен в себе си, оптимист. Той имаше всичко, което аз нямах. И най – важното – имаше семейство, майка и баща. Моето детство премина в дом и за семейство можех само да мечтая. Помислих си: ако в мен се влюби такъв забележителен човек, значи от мен става нещо“
Да си търсим половинка, която да ни допълва звучи като добра идея. Ще направим едно перфектно цяло. Но не е така просто!
Ако ние считаме себе си за наивни, беззащитни, по – слаби, какъв ли партньор ще търсим? Ами въплъщение на мъдростта, силата и умението да взима решения. И така да прехвърлим отговорността за себе си на него, защото сме така безпомощни и беззащитни.
НИЕ ПРЕХВЪРЛЯМЕ НА ДРУГИЯ СВОИТЕ НАДЕЖДИ И СЛАБОСТИ
Ние може да прехвърлим на другия и онези качества, които не харесваме в себе си. Така партньорът ни ще има същите проблеми като нашите, но къде по – сериозни. Това ни позволява да не забелязваме собствените си недостатъци. Ако вие сте човек, който се страхува от промени, страхува се да взима решения, да действа, то може да си изберете партньор, който прави същото. Възможно е да се влюбвате в слаби, колебливи и нерешителни хора.
Така получавате вътрешното „ право „ да твърдите, че другия, а не вие отлагате.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ…..не отлагайте да прочетете втората 🙂
