Това не е обикновен дневник, пълен с думи и спомени. Този дневник идва тогава, когато думите не стигат.
Ако вие сте човек, който усеща, че емоциите могат да се изразят чрез творчество. Ако имате въображение, без значение, дали сте сръчни или не, ще успеете да си направите прекрасен Емоционален дневник, който да говори от сърце
Как се започва Емоционален дневник
Трябват ви само 4 неща:
- Цветна хартия
- Тетрадка с бели листа
- Лепило за декупаж
- Мека четка
Направете си списък с емоциите, които чувствате. Дайте име на състоянията, в които често изпадате. Например: Тъга, отчаяние, тревожност, вина, гняв, страх, изолация, самота, вцепененост и др. Прибавете към тях позитивни емоции – радост, благодарност, любов, надежда….
Изберете цвят за всяка емоция. Много хора виждат гнева като черен цвят, самотата им изглежда сива, любовта – червена и т.н. Нека всяка емоция, която изпитвате, да си има свой собствен цвят.
- Започнете със заглавната страница в дневника. Там направете легенда – покажете коя емоция към кой цвят слагате. Запазете празна и втората страница в дневника – там ще допълвате, когато се появят други емоции, за които не се сещате сега.
Емоционален дневник – когато думите не стигат
- Изберете емоцията, която изпитвате в днешния ден и намерете съответния цвят. Откъснете парче от хартията. Колкото по-силна е емоцията, толкова по – голямо парче откъснете. Така, според силата и техния вид, скоро всички емоции, които изпитвате в момента, ще намерят място на страницата.
- Намазвате страницата с лепило и поставяте различните парчета цветна хартия. После може отново да минете от горе с лепилото, за да се запази страницата.
- Завършвате страницата като написвате датата, на която сте я сътворили.
Много са негативните емоции, които изпитваме, когато преживяваме труден момент. Дори да ви се струва абсурдно, сложете и положителни емоции. Не ги пренебрегвайте. Покажете на себе си, че е напълно нормално да имате и щастливи преживявания, заедно с трудните.
Как да приемем емоциите и да говорим чрез тях
Емоционалният дневник е много полезна и често ползвана техника. Той е идеален начин да опишете и приемете емоциите си.
* когато ги изреждаме ние разбираме, колко много емоции има в нас, преливащи и противоречиви
* чрез визуализирането им, те стават реални
* даваме си шанс да общуваме с емоциите си без да говорим или пишем
* виждаме как емоциите ескалират и намаляват през времето.
* можем да ги наблюдаваме – дали една или две емоции преобладават и постоянстват, което значи, че имат нужда от повече време и внимание.
Това е техника, която помага да видим и приемем онези емоции, които ни се струват крайно неподходящи, дори срамни.
И когато разгърнете страниците, сами ще се уверите, колко по – лесно е да се говори за това, което изпитвате.
