Ако мама или тати си отидат твърде рано от този свят
Всеки един от нас в даден момент от живота се сблъсква със загубата на близък човек.
Много възрастни вярват, че децата изживяват загубата по – леко, защото:
- разбират по – малко
- бързо забравят
- тяхната психика се адаптира по – лесно
Това съвсем не е вярно! Детето не може да изрази своята скръб по начин, по който ние смятаме, че трябва. То има свои преживявания, мисли и емоции. Не бива да ги подценяваме, само защото не ги разбираме.
За да помогнем на малкото човече да премине през скръбта, добре е да знаем, как да се държим и какво да говорим.
НЕ КРИЙТЕ, КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО
Представете си следната ситуация:
Детето живее със своя родител, изгражда връзка с него и в един момент той изчезва. Детето се опитва да разбере, какво се случва. А възрастните мълчат, ходят тъжни, шептят. Или още по – лошо – лъжат. Разказват, че е заминал в командировка в друга държава, където няма връзка. Детето започва да губи доверието си във възрастните. Като добавим и присъщата му егоцентричност, то може да реши, че е причина за “ изчезването „.
Но ако не трябва да лъжем и е добре да бъдем искрени за това, какво се е случило, то идва логичния въпрос – Как да говорим за смъртта.
Как да говорим с детето за смъртта?
Най – големият проблем е, че ние също страдаме. Борим се със собствените си страхове, вина и гняв Опитваме се да преглъщаме сълзите, да бъдем силни в името на детето. А това е толкова трудно. Понякога ни се струва невъзможно да намерим правилните думи. За това се опитайте да говорите с детето честно и просто:
- Честно — важното е да казваме истината. Без да задълбаваме в ненужни детайли, разказваме онова, което изяснява, какво се е случило и което влияе на детския живот. По – добре да не даваме призрачни обещания, заради някакво моментно успокоение. Например, ако детето пита: „ Ще я видя ли пак някога?“ , честно да отговорим „ Не „. Да, от този отговор много боли, но помага на психиката да приеме реалността и да започне процеса на скръбта.
- Просто — обяснявайте без метафори и символи. Детето може да не ви разбере. Ако кажете, че е полетяла на облак или че е заспала здрав сън, детето може да се обърка и да ви залее с въпроси
“ А когато се събуди ще отидем да се разходим. „
“ А може ли и аз на облаче да полетя?“
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ СПРАВИ СЪС ЗАГУБАТА
Скръбта е естествена част от живота, но това въобще не означава, че е лесно да живеем с нея. В такива моменти изникват много въпроси, как да подходим към малкото човече.
Може временно да промените ежедневните задължения, но не и навици
В първите дни след загубата живота на всички се променя. Детето може да пропусне детска градина или училище за ден-два, за да остане със семейството. Не е необходимо стриктно да се следва неговия график. Тренировки, частни уроци могат да бъдат отложени за няколко дни. Но ежедневната рутина е добре да се запази. Ставане, закуска, миене на зъбки…….
С достъпни думи обяснявайте и отговаряйте на въпроси, свързани със загубата и смъртта
Говорете – това е добър начин, който помага на психиката да отработи ставащото. Помогнете на детето да осъзнае случващото се.
„ А какво означава да умреш?“ „ Защо хората ги погребват?“ Тези въпроси се появяват обичайно между 3 – та и 7 – та година. Тогава децата все още не са съвсем наясно, как е устроен света. Отговаряме на тези въпроси спокойно и с прости думи. Детето трябва да ни разбере и да има възможност да обсъди станалото.
Да посрещнем с разбиране детските емоции
Хубаво е, ако детето успее да изрази емоциите си, да плаче, да се гневи. Може да му помогнем, като го питаме за това, какво мисли, чувства. Да му кажем, че ако има нужда да плаче, може да го направи на нашето рамо. Арт терапията е чудесен начин – рисуване, апликации, работа с пясък.
Сплотете семейството, чрез общи дейности
Привлечете детето към семейните дела. Трудно ще се справи тогава, когато всеки от семейството скърби в самота. Семейни ритуали, традиции или просто неща, които да правите заедно. Дават усещане за опора и шанс за по – леко преминаване през скръбта.
Споделете спомени, разкажете истории
Може да разказвате на детето истории, свързани с починалия родител. Те ще му помогнат да изрази различни емоции и да изпитва не само скръб, но и радост от това, че има с какво да ги помни.
Добре е до детето да има стабилен възрастен
Когато детето загуби човек, когото обича то губи и идеята за това, как е устроен света. Усещането му за безопасност здраво се разклаща. За това се нуждае от стабилен възрастен, емоционално устойчив, който да му бъде подкрепа. И това е най – трудната задача, защото всички около детето се опитват да се справят със собствената си скръб.
Децата в различната си възраст имат различно възприемане и преживяване на загуба. Очаквайте скоро повече по темата.
