Болката от загубата често кара хората да се отдръпнат в себе си. Започват да разбират, че промяната е завинаги.
Това е периодът, в който ние имаме нужда да се отдръпнем в себе си. Да си спомним с тъга за нещата, които сме правили заедно, да преживеем отново скъпите спомени. Това е периодът на емоционална празнота. Скръбта слиза на по – дълбоко ниво, толкова дълбоко, колкото не сме си и представяли. Струва ни се, че никога няма да се измъкнем и Депресията ще властва над нас вечно.
Важно е да се разбере едно – тази депресия не е знак за психично заболяване. Това е реакция на голяма загуба. Оттегляме се от живота, потъваме в мъглата на интензивната мъка, чудейки се, има ли смисъл да продължаваме сами? Защо въобще да продължаваме?
Депресията след загуба често се приема като неестествена: състояние, което трябва да се поправи, от което трябва да се измъкнем. Едва ли не бързо да приемем, че животът продължава.
Първият въпрос, който трябва да си зададем е: наистина ли ситуацията, в която се намираме е депресираща? Загубата на любим човек е изключително тежка травма и депресията е подходяща и нормална реакция. Тя идва тогава, когато загубата напълно се осъзнае и пуска своите корени в душата ни. Тогава осъзнаваме, че любимият ни човек този път няма да се оправи и няма да се върне.
Нека не забравяме, че скръбта е процес на възстановяване и депресията е необходима стъпка по този път.
