Какво да правим, за да запазим психичното си здраве, въпреки пандемията.
Ако темата ви интересува, то тази статия ще ви бъде полезна. Съветите в нея са в резултат на много интересни проучвания на нагласите на хората по време на други мащабни кризи. Те отговарят на въпроса:
Как едни хора успяват да запазят психичното си здраве, а други се сриват, въпреки че преминават през едно и също травмиращо събитие, каквото е пандемията от Covid 19.
Ще бъде чудесно, ако си вземем от тези съвети за нас и направим живота си по – лесен в трудни времена.
Нещата, от които е добре да освободим живота си
- Постоянното следене на новини
- Социалните медии и тяхното влияние
- Токсичните приятели и роднини

Нека ограничим новините
Проучванията показват, че има два фактора, които определят, как един човек ще реагира на криза, като сегашната пандемия. Първият – до колко е бил уязвим в живота си досега. Как се е справял, успешен ли е бил, имал ли е много проблеми. Вторият – колко новини поглъща по време на кризата.
Да бъдем информирани, да гледаме и четем много новини, може би ви звучи като добра идея. Но не е така. Постоянното „ поглъщане „ на новини 24 / 7 може да активира реакцията „ бий се или бягай“, а тя да доведе до травматичен стрес.
Как да се справим:
Нека подберем един-два източника на информация и следим новините чрез тях. После да определим, кога и колко време ще отделим, за да се информираме, дали има нещо ново около кризата.
Нека ограничим социалните медии и тяхното влияние.
Социалните платформи, като Facebook, са неофициални новинарски канали. Но те подават информация, подбрана конкретно за теб, без гаранции, че новината не е фалшива. Тези платформи имат специален алгоритъм. Заради него, до всеки човек ще достигат новини, за които се предполага, че ще му харесат. Защото подборът им е базиран на миналото ни поведение и предпочитания.
Така до нас ще достига подбрана информация и сами разбирате, няма как тя да е коректна.
Нека ограничим токсичните хора в ежедневието си
По време на такава криза e повече от препоръчително да огледаме обкръжението си. Хора, които разпространяват емоционални слухове, хронични лъжци и „ кралици на драмата“. Изискващите хора, фокусирани само в себе си и своите нужди – имаме ли точно сега нужда от тях?

Ако в едни нормални времена известна доза токсичност е приемлива, то сега не е никак добре да се съобразяваме с нея.
Какво да добавим в живота си
- Да приемем за нормални чувствата, които ни завладяват
- Внимателно да подберем лидерите на мнения, които следваме
- Да се фокусираме върху фактите
- Да проявим съчувствие към себе си, заради липсата на продуктивност
- Успокояващата сила на медитацията
- Да се грижим за себе си
Нека приемем емоциите, които ни завладяват, за нормални
Страх, тревожност, безнадеждност, гняв, тъга. Това са чувства, чието присъствие в живота ни е добре да приемем. Особено сега, когато сме във времена на лична и колективна травма. Това са дни, в които могат да ни се случат неприятни неща, да сме принудени да ограничим свободата си, да се простим с желанията си бързо за неизвестен период от време.
Може да загубим работата си, да не можем да отидем на свиждане в болницата или на погребение, да се свият финансите ни, да променим ежедневието си, защото децата учат вкъщи.
Да изпитваме всичките тези емоции означава, че ние реагираме на промените около нас, усещаме ги, разбираме ги. Хора сме.
Нека внимателно да изберем лидерите на обществено мнение, които да следваме

Нека това са хора, които действат балансирано, спокойно и рационално.
Неприятно и конфузно е да гледаме лидери, които влизат в публични конфликти, демонстрации, саркастични тиради, преиначават факти и изследвания.
Изберете си един или два източника, заслужаващи доверие, например СЗО, за да бъдете в крак с най – важната информация за кризата. Проучванията показват, че когато няма драстични и динамични промени, изборът на печатна медия, от която да се информиране един път на ден е достатъчно.
Нека бъде наше правото да тълкуваме информацията, която официалните източници ни дават. Да не оставяме другите хора да мислят вместо нас.
Нека проявим съчувствие към себе си, заради липсата на продуктивност.
Когато сме принудени да работим от вкъщи, натискът за продуктивност се засилва. Въпросът, който е добре да си зададем, е:
„ Логично ли е да бъдем така продуктивни, както сме били преди, когато сме в средата на пандемия?“
Важното е да разберем, че липсата на концентрация, намалената продуктивност и внимание са нещо нормално в тези дни.

Ейбрахам Маслоу го показва много добре с неговата Йерархия на потребностите. Тук виждате потребностите, които трябва да задоволим преди да стигнем до самоактуализацията и креативността. Идеята е, че ние не можем да стигнем по – горно ниво, без да задоволим предишните и това да ни даде стабилна основа. По време на пандемията много хора се сринаха до първите нива на пирамидата.
Нека се фокусираме във фактите
Според различни изследвания ние можем да бъдем емоционални, рационални и мъдри.
Емоционалния разум е там, където властват емоциите. Рационалният е господар на фактите и логиката. Мъдрият разум съчетава и двете. Да бъдем емоционални е съвсем очаквано във времена на криза. Но ако съвсем съзнателно преминем към рационалния разум, като отчитаме факти и логика, може да намали негативните последствия.

Например, от емоционалното „ Аз ще се заразя и ще умра“, съвсем целенасочено, но постепенно към рационалното.– „ Предимно си стоя вкъщи, нося маска навън, за това вероятността да се заразя е по – голяма.“
Нека медитираме
Предимствата на медитацията са много. Намалява тревожността и стреса. Подобрява концентрацията и балансира емоционалното здраве. Проучванията показват, че хора, които медитират всеки ден, дори и малко, успяват да се върнат баланса много по – бързо, от колкото хора, които не медитират.
Нека се фокусираме върху грижата за себе си
Да се грижим за себе си и да бъдем гъвкави в тези изменчиви времена. Имам приятелка, която редовно ходи на фитнес. Ама сега не може. Тя много успешно замени фитнеса с тичане в парка след кучето и ходене пеша до работа.
Нека баланса ни да бъде приоритет. Да се смеем високо, да общуваме със семейството и приятелите, достатъчно сън.
Може би сега е момента да направим онези неща, които отлагаме с месеци.
Нека опознаем личните си нужди: интроверт с/у екстроверт
Да познаваме себе си и от какво имаме нужда е много важно във времена на криза. Отделете време, за да се запитате:
„ От какво имам нужда, за да се чувствам подкрепен/а?“
Интровертите се фокусират върху вътрешния си свят и нямат нужда от голяма социална подкрепа. Екстровертите имат нужда от енергията на другите, за да се чувстват подкрепени.
За това не всички съвети ще ни свършат работа. Да си подберем тези, които чувстваме, че са за нас и успех!
Copyright Dr. Tracy Hutchinson, Ph.D.
Facebook image: AnnaStills/Shutterstock
References
Ahern, J., Galea, S., Resnick, H. (2002). Television images and psychological symptoms after the September 11 terrorist attacks. Psychiatry, 65, 289–300. doi:10.1521/psyc.65.4.289.20240
Garfin, D. R., Silver, R. C., & Holman, E. A. (2020). The novel coronavirus (COVID-2019) outbreak: Amplification of public health consequences by media exposure. Health Psychology. Advance online publication. https://doi.org/10.1037/hea0000875
Holman, E. A., Garfin, D. R., Lubens, P., & Silver, R. C. (2020). Media Exposure to Collective Trauma, Mental Health, and Functioning: Does It Matter What You See? Clinical Psychological Science, 8(1), 111–124. https://doi.org/10.1177/2167702619858300
Jones, N. M., Thompson, R., Dunkel Schetter, C. & Silver, R. (2017). Distress and rumor exposure on social media during a campus lockdown. Proceedings of the National Academy of Sciences, 114 (44) 11663-11668. https://doi.org/10.1073/pnas.1708518114
Joseph, S., & Linley, P. A. (Eds.). (2008). Trauma, recovery, and growth: Positive psychological perspectives on posttraumatic stress. John Wiley & Sons Inc.
Thompson, R. R., Jones, N. M., Holman, E. A., & Silver, R. C. (2019). Media exposure to mass violence events can fuel a cycle of distress. Science advances, 5(4), eaav3502. https://doi.org/10.1126/sciadv.aav3502