Гневът е необходима част от процеса на възстановяване след травма. Моят съвет е да си позволите да почувствате гнева, дори и да ви се струва безкраен.
Има много и най – различни емоции, които стоят зад гнева. За да достигнем до тях е необходимо време. Гневът е онази емоция, която помага на другите да се изразят. А той няма граници. Можем да изпитаме гняв към приятели, доктори, семейство, към самите себе си, към човека, който е починал, дори и към Бог, съдбата, кармата. „ Господи, защо? – извикано през болка е най – често срещания въпрос, отключващ гнева.
Под повърхността, гневът е болка, нашата болка. Напълно естествено е да се чувстваме пусти и изоставени. Ние живеем в общество, което се страхува от гнева.
Гневът е сила и може да бъде котва, която да ни даде временна структура, за да не се лутаме в празнотата на загубата.
Първоначално скръбта ни кара да се чувстваме като загубени в морето – без връзка, посока, спасителен бряг. После се ядосваме на нещо или някого: на човек, който не е дошъл на погребението, на някой, който не е наоколо, на човек, който е друг след загубата. Изведнъж добиваме структура – гневът срещу тях. Гневът се превръща в мост между откритото море и другите. Нещо, което ни държи. И тази връзка, направена от силата на гнева, е по – добре от нищо. Гневът е знак за силата на любовта ни.
Категории: Скръбта е занимание самотно?
